ОБИЧАИ И ПОВЕРИЯ

Вярата в поверията във връзка със смъртта е била много силна. Тя е сравнително типизирана. Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при раждането му, но не се знае кога ще дойде края на живота му. Обичайно е след като болния издъхне да се отварят прозорците или вратата, да се обръщат паниците наопъки, да се покриват огледалото и портретите.
Огледалото се покрива до края на погребението защото, смисълът на този ритуал е, че с принадлежността си към двата свята огледалото е своеобразна врата, която ги съединява. Току що напусналата тялото душа може да сбърка пътя, да се заблуди в огледалния лабиринт и завинаги да остане в него.
В думата покойник, вместо умрелия се внася известна етика и уважение към умрелия.
Тялото на покойника бива измито, като във водата се слага босилек за 'хубава миризма'. Следи се строго очите да не останат отворени /смята се, че скоро ще умре друг/.
Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено негово, бива покрит с покров - бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога.
На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха, а възглавницата, която се поставя под главата на покойника може да съдържа негови стари дрехи.
Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.
Според вярванията по покойния не се слага гребен и огледало, а се полагат около трупа кръстче, чесън, икона, тамян.
Известяването на смърт става чрез редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас, смята се за страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне от там, гдето е отишъл.
Навсякъде умрелия се поставя в ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него, а в някои краища на България след изнасянето на покойния, пред прага на дома се чупи чаша с вода /за да няма повече смърт в дома/.
При ритуала /опелото/ на покойника се пали голяма свещ.

1. Голямата свещ се пали всеки ден до 40-я и гори по малко, а на 40-я изгаря цялата.

2. Кандилото се пали /ако не е запалено/ в дома на покойния. От кандилото се отсипва малко олио /зехтин/ и се смесва с неголямо количество червено вино, като получената смес се нарича миро. С нея свещеник миропомазва покойния.

3. До погребението близките на покойния не се мият, бръснат , гладят и др..
4. Не се почиства дома на покойния, по този начин се изразява скръбта към скъпия покойник /до погребението/.
5. До 40-я ден не е желателно са се слуша музика или други действия, които изразяват веселие /близките на покойния са в траур/.
6. На 40-я ден се равнява гроба и на положения кръст се вързват черните шалчета, които са носели жените.
7. Траурът, който се спазва е до 40 дни, след това се смята, че душата вече е на небето.

Гробището обикновено е близо до населеното място и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и каже 'Лека ти пръст' или 'Бог да те прости'. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете - за да измият лошото от себе си.