Фази на преживяването на скръбта

Първата фаза на скръбта се нарича 'фаза на вцепенение'. В много тежките случаи вцепенението преминава в състояние на шок. Вцепенението - това е много силна защитна реакция. Човек в състояние на вцепенение на практика се държи обичайно, но физиологически и психологически състоянието на човека, който тъкмо е започнал да осъзнава загубата, е съвършено необичайно. Във 'вцепенение' времето спира за човека. Той е превзет от мисълта 'как ще живея сега…', отношенията с другите психологически се прекратяват, появява се печал, тъга, скръб, тялото се 'вдървява' , движенията стават 'механични' .

Продължителността на тази фаза може да бъде различна ( от секунди до седмици) . Средната продължителност на тази фаза е девет дена. Има различни степени на вцепенение. Например, в някои случаи вцепенението може да засегне изразяването на емоции. Хората може да говорят : 'Как може да е толкова безчувствена, мъжът и загина, а тя- никакви емоции!!' . Но всъщност 'нейното' поведение в този момент съвършено не е свързано с реалните отношения към близките на загиналия. И тя чувства именно скръб, и емоцията в нея е скръб, защото скръбта е една от най- основите емоции в човека. Продължителността на този период средно е девет дни. Поради това е закономерна традицията да се правят помени на деветия ден след погребението. Процеса на пробуждане не бива да се ускорява специално.

Следващата фаза (втора) е фаза на 'емоционално реагиране' (казано още фаза на страдание и дезорганизация). Какво се променя на този етап? Ако при вцепенението всичко е било изоставено или отложено, то при втората фаза е добре и нормално, ако се проявят силни, бурни чувства. Тази фаза продължава примерно 30 дни ( до 40- ия ден) . Установените срокове на традицията на ритуала съвпадат с резултатите на изследванията на емоционалното състояние на хората. Най-характерният процес в този период е плачът. Плач- това е реакция, която завладява цялото тяло: звук, движения, може да има изменения на температурата на човека, и т. н. Сълзите са нормални, но най- важното в плача не са сълзите, а риданията и хлипа. Именно те възстановяват нормалното състояние на психиката. И още: от плач има нужда всеки.

Също така, в тази фаза е важно, че човек изразява и такива чувства, като гняв, вина, обида. Те се появяват естествено и не трябва да бъдат подтискани или подвластни каквото и да било. За това в народните традиции са заложени средства за справяне с чувството за вина. По правило тези средства са религиозни, било то езическа или християнска религия или каквато и да е. Така човекът се освобождава от отговорност (реална или мнима) и Висши сили поемат тази отговорност. При наличие на чувство на вина у опечаления е необходима помощ във всички случаи. Хубаво е, ако я оказва човек, имащ опит.

Последната фаза на скръбта се нарича фаза на 'възстановяване' (фаза на остатъчните сътресения и реорганизацията). За кратки промеждутъци от време първата и втора фаза могат да се проявят отново, но в съкратен и облекчен вид. Този вид се нарича остатъчно сътресение. Около година след загубата в нормалния вариант тези сътресения са вече изчезнали и човек може нормално да запланува бъдещето си. По принцип може да се каже, че човек преживява своята мъка по- леко от описаното тук; но в течение на годината се изпитват трудности, които може да наречем 'тайна скръб' , защото основната част от този период за човека преминава някак си като в минало, и прогнозите за бъдещето му са негативни. Скръбта е преживяна, когато се появи позитивното бъдеще. Възстановяването е от порядъка на 9- 11 месеца, така че продължителността на общия процес е около година.

В края на този период навлизаме във фаза, която може да продължи много малко или много дълго време. Тя е фаза на 'завършване' и се проявява, когато човек напълно асимилира какво се е променило в живота му и намери място за починалия в спомените от своя предишен живот.

Помощта в първия период се изразява в поддръжка и контрол на физическата безопасност. В никакъв случай не бива без лекарско предписание да се използват каквито и да било психотропни вещества ( алкохол, транквиланти и др.) . В случай на внезапно възникнали тежки състояния следва да се обърнем към лекар, и то към такъв, който има предишен опит и професионална подготовка в тази област.

Как влияят психотропните вещества върху състоянието на скърбящия? Като правило, те фиксират състоянието задълго, понякога за години, лишават човека от облекчения и почивки. Традиция за употреба на алкохол от близките на починалия на погребението никога не е имало! И като обобщение могат да се дадат следните препоръки:

1. Персоналът, работещ със скърбящи хора е длъжен да бъде подготвен за това да оказва помощ, а не допълнително да нагнетява обстановката. Некомпетентните действия увеличават скръбта и може да я 'консервират' за много месеци или години.
2. Традиционните ритуали могат да бъдат напълно възстановени и приложени на практика.
3. Психологическа помощ, професионална или традиционно- ритуална се явява в буквалният смисъл важно средство за опазване здравето на опечаления.